Tag Archives: носталгия

Изгубен…

 
Изгубен в мисли, търся те из вечността.
Искам да си тук, пак до мен сега.
Да играем с любовта…
Да се потопим в безкрайността.
Липсваш, казах ти с безплътен глас,
в нощта преди края на света за нас.
Убий ме, погреби ме нейде из своята душа,
но знай, някога отново ще се появя!

Advertisements
Tagged , , , , , , , ,

In loving memory of you…

Спокойствието напусна моят храм. Изгубих всеки спомен свързан с теб. Сега те гледам сякаш си ми чужда. Забравена и отхвърлена, напуснала и последната пролука в съзнанието на един странник.
Не те познавам вече. Ти си като издялана от камък – безчувствена и студена към мен, отхвърлила изминалите дни прекарани заедно.
Искам те, бленувам за теб. Сънищаа ми са изписани от твоите слова и мечти, споделени по невнимание.
Твоята същност… Същността на ледена кралица, която изпива до последната капка чувствата и емоциите, които ние хората притежаваме… Това си ти, студено, ледено същество.
Щеше ми се от тази връзка да се получи нещо, но уви ти пропъди и последната частица романтика.
Тръгвай си, не искам да те виждам. Защото макар да те отхвърлям ти събуждаш нови стари чувства, които се забиват като тръни в сърцето ми…

Tagged , , , , , , , , , ,

Дъждовен ден на село…

Rain_by_CrossieМрачни облаци бяха надвиснали тази сутрин над спокойното селце. Петлите кукуригаха, но бяха плахи и несигурни. Добитъкът беше неспокоен. Във въздуха се носеше напрежение и тъга.
Една,… втора,… трета капка дъжд се посипа по сухата земя. От удара им със земята се вдигаха мънички облачета прах. Заваля проливно. Реките се препълниха, почвата се размекна и превърна в кал. Кокошките се скриха във всички възможни убежища. Баби и дядовци със своите превити от работа и болка гърбове, хванаха по една вила и започнаха да прибират сеното, което бяха оставили да съхне под жарките слънчеви лъчи.
Настроението беше тягостно. Топлите дни отминаха. Лятото си отиде. Това беше отговорът даден от природата, на копнеещата за дъжд и влага реколта.
night_rain_6_by_system0failureТъгата надделя. Всеки, който беше загубил близък или приятел сега страдаше. Желаеше да върне при себе си всички безвъзвратно отнети му от съдбата хора…
Дъждът продължи да вали, денят се смени с нощта и всички заспаха в дълбок, но неспокоен сън, в който ги чакаха техните най-големи страхове…

Tagged , , , , , ,