In loving memory of you…

Спокойствието напусна моят храм. Изгубих всеки спомен свързан с теб. Сега те гледам сякаш си ми чужда. Забравена и отхвърлена, напуснала и последната пролука в съзнанието на един странник.
Не те познавам вече. Ти си като издялана от камък – безчувствена и студена към мен, отхвърлила изминалите дни прекарани заедно.
Искам те, бленувам за теб. Сънищаа ми са изписани от твоите слова и мечти, споделени по невнимание.
Твоята същност… Същността на ледена кралица, която изпива до последната капка чувствата и емоциите, които ние хората притежаваме… Това си ти, студено, ледено същество.
Щеше ми се от тази връзка да се получи нещо, но уви ти пропъди и последната частица романтика.
Тръгвай си, не искам да те виждам. Защото макар да те отхвърлям ти събуждаш нови стари чувства, които се забиват като тръни в сърцето ми…

Tagged , , , , , , , , , ,

Бял Мерцедес или сива Сетра…

Ето ме след дълго отсъствие. Знам, не съм ви липсвал, но се радвам, че мога да напиша нещо, което вие, ако благоволите, да прочетете.

За толкова много време се случиха много неща, но най-важното е, че блогчето стана на 1 годинка. Все още бебе, но пък много умно и разсъдливо, надявам се. Много се радвам, че през този период Вие, моите читатели, сте удостоили блогчето с 8359 прегледа и сте коментирали част от постовете в него. Да ни е честита първата годишнина!

Специално искам да поздравя всички мои колеги, с които изкарахме едно турне-трагедия заедно. За мен то беше наистина прекрасно, защото ви имаше Вас. Хората, без които цялото пътуване и престой щяха да бъдат един пълен АД. Искренно Ви благодаря!

Сивата Сетра ме вози из Франция и неизменно със мене върви…

Tagged , , , , , , , ,

В лапите на неизбежната смърт…


Снегът се сипеше бавно и тихо, заличавайки и последната следа от мен в твоята душа. Сърцето ти стана студено като лед. Отблъсна ме надалеч, сякаш съм непознат. Болката, която сега пронизва тялото ми е далеч по-силна от всяка физическа и психическа такава. Тя е болка, нанесена от човека, от когото най-малко съм очаквал. Тя е символ на това, че съм белязан, жигосан за цял живот.
Погубихме ли своята любов?! Кога, как, защо – тези въпроси изникват в главата ми. Търсейки техните отговори разбрах, че съм загубил последната частица от теб. Последната ласка, целувка, прегръдка, която ме топлеше.
Няма те. Избяга от мен, тъй както трескаво заекът бяга, с последни сили, спасявайки своят крехък живот от лапите на неизбежната, приближаваща се смърт.

Tagged , , , , , , , ,