Author Archives: Alexander Stoyanov

Изгубен…

 
Изгубен в мисли, търся те из вечността.
Искам да си тук, пак до мен сега.
Да играем с любовта…
Да се потопим в безкрайността.
Липсваш, казах ти с безплътен глас,
в нощта преди края на света за нас.
Убий ме, погреби ме нейде из своята душа,
но знай, някога отново ще се появя!

Advertisements
Tagged , , , , , , , ,

Hope…

Колко глупави сме ние хората. Мислим си, че всичко зависи от нас. Мислим, че ние сме единствени и незаменими, а сме просто част от един огромен кръговрат…

Говорим за чувствата си открито, сякаш са някакви незначими части от душите ни. Говорим за любовта сякаш е някаква лесна, елементарна материя, която ни е напълно позната. А това всъщност е пълна глупост, защото не можем, колкото и да ни се иска, не можем да контролираме своята Любов. Тя се появява и скрива внезапно и ние, както всяко друго същество, не сме способни да я контролираме.

Безсилни сме пред нея, макар да не го признаваме и да го премълчаваме. Ако тя, Любовта, ни връхлети, ние не ще можем да й обърнем гръб, защото тя ще бъде винаги пред нас. Не физически, а в съзнанието ни. Ще я сънуваме, ще бленуваме за нея.

От както свят светува ние хората търсим научното обяснение на всичко, което се случва в съзнанието ни, на всичко, което мислим или чувстваме. До такава степен сме елементаризирали емоциите си, че вече сме забравили какво всъщност са те, а просто ги пренебрегваме.

Колко глупави сме ние хората. Мислим си, че всичко зависи от нас. Мислим, че ние сме единствени и незаменими, а не е така. След нас ще дойдат други, които може да открият същността и смисъла на Любовта, а не нейната изкривена версия. Надявам се да се случи, защото това ще промени човечеството, ще го направи по-добро…

Tagged , , , , , , ,

***


Tази нощ в нощта ще бъда сам.
Ще се взирам в звездния керван.
Чувствам се тъй жизнен, толкова млад.
Влюбен ли съм, на теб ли съм дал обет?

Виж навън нощта е озвездена,
в звън, в сребро, в трепет потопена.
И луната в своя чар опасен,
как навява спомен тъй прекрасен.

Докосни с парещи очи
златото на лунните лъчи.
Към луната протегни ръце,
чуй как бие моето сърце.

Ще се разпилее знам тогаз,
звезден прах над този късен час.
Вятърът прозрачен с нежна рима
ще се вреже в лунната пъртина…

Тази нощ отново ще съм сам.
Ще пътувам в звездния керван.
Ще потърся малко топлина,
в споменът за теб, в златната луна…

Created by: Marko Chobanov
Edited by: Artie-G

Tagged , , , , , , ,