В лапите на неизбежната смърт…


Снегът се сипеше бавно и тихо, заличавайки и последната следа от мен в твоята душа. Сърцето ти стана студено като лед. Отблъсна ме надалеч, сякаш съм непознат. Болката, която сега пронизва тялото ми е далеч по-силна от всяка физическа и психическа такава. Тя е болка, нанесена от човека, от когото най-малко съм очаквал. Тя е символ на това, че съм белязан, жигосан за цял живот.
Погубихме ли своята любов?! Кога, как, защо – тези въпроси изникват в главата ми. Търсейки техните отговори разбрах, че съм загубил последната частица от теб. Последната ласка, целувка, прегръдка, която ме топлеше.
Няма те. Избяга от мен, тъй както трескаво заекът бяга, с последни сили, спасявайки своят крехък живот от лапите на неизбежната, приближаваща се смърт.

Advertisements
Tagged , , , , , , , ,

2 thoughts on “В лапите на неизбежната смърт…

  1. Viki says:

    da…pove4eto puti lubovta si otiva to4no taka..kato izpla6en,spasqvqa6t se zaek. No trqbva ponqkoga da se zamisli6 koj go e izpla6il..za6toto toj sam ne moje da se izpla6i..

  2. marko says:

    da…brawo..mnogo dobre izkazano…za jalost tujno i realistichno …

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: