Денят, в който…

Денят, в който те видях бе слънчев и безоблачен.
Денят, в който те прегърнах бе щастие и сила за мен.

Денят, в който те целунах се превърнах в слънце.
Денят, в който...Денят, в който заживя със мен ме превърна в сила непобедима.
Денят, в който си отиде, слънцето угасна и силата ме напусна.
Ти беше всичко за мен. Завинаги ще бъдеш в моето сърце!

Advertisements
Tagged , , , , ,

4 thoughts on “Денят, в който…

  1. Той says:

    понеже не си намирам коментара за некролога, струва ми се не ставаш за творец – не приемаш мнението явно.
    разчупи изреченията и напиши поне едно сложно такова.
    и най-важното – спри да бъдеш банален.
    като те чете, човек се чувства сякаш това го е чел вече хиляди пъти.

    жив и здрав.

  2. Alexander Stoyanov says:

    Господин Сиромахов, аз уважавам Вашето мнение, но този post е свързан със смърт в семейството ми, затова звученето му е такова. Целата на тези няколко реда е да изразят моята радост от срещата с този скъп човек и тъгата по загубата му. Благодаря Ви искрено за вниманието, което обръщате на “Денят, в който…”.
    Чел ли сте и някой от другите ми post-ове?

  3. Онзи Същият says:

    Повечето.

  4. Alexander Stoyanov says:

    И мислите, че всички са като от некролог? Много жалко, тогава. Явно нямам таланта да пиша. Благодаря за градивната критика.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: