Слънчо пред вратата…

front-porchЕдна сутрин, доста мрачна утрин, Слънчо дойде и почука на моята врата. Казах си “Кой ли пък ме търси точно сега?!” Намръщен, още сънен, станах обух си чехлите и се запътих към вратата. Погледнах през шпионката, за да видя кой е този нахалник, все пак часът е 6.30. Но като погледнах през нея видях едно ярко сияние, което ме заслепи. Подадох си главата, на вратата и съзрях не слънце, а теб, прекрасна моя светлинка. И мрачният ден приключи за мен, в мига, в който те видях. Обичам те. Не ми е нужно слънце на небосвода, за да те видя. Твоята искра се възпламени в моето сърце и вечно ще бъдеш в него ти ТИ.

Посветено на Теодора Таскова

Advertisements
Tagged , , , , ,

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: