Ден с много дъжд…

rain-in-city…Отново вали. Облаците се върнаха на небето и замениха спокойствието с напрежение и лют вятър. Чувството за нестабилност и дискомфорт, завладява по мъничко всеки човек в момента/поне на територията на София, България/. Не обичам слънцето, честно казано. Но колкото и да изпитвам неприязън към него, толкова съм и превлечен от  гальовните му ласки.

И така, слънцето не се показа отново, но пък дъжда се оттегли, за известно време, за да даде път на хората, скрили се под навесите на бутки и кафенета. Показаха се всички от своите убeжища и отново продължиха забързани по пътя си, скрили се зад грозни, свъсени гримаси.

Моето изражение по нищо не се различаваше от това на другите. Бързах за изпит, който закъсня с близо 2 часа. Чакането ме притесняваше повече от самия изпит. Да знаеш, че не знаеш кога ще започнеш е доста стресиращо. Объркано звучи, но е точно така. И все пак, след толкова време аз влязох, направих всичко каквото можах и излязох – 15 минути, може би дори по-малко.

Отново заваля. Хората пак се скриха под “козирките” на високите, студени сгради извисяващи се над главите им. Всички улици и булеварди опустяха. В този мрачен момент, пропит с толкова много депресия, дори най-щастливият човек се е замислил, дали наистина е толкова щастлив, колкото изглежда…

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: