Трима. Или просто двама плюс един

attentionВървим трима. Аз, тя и той, той, тя и аз. И в един момент осъзнавам че не вървим трима, а вървим двама плюс един. Защото той и тя са вече по-близки отпреди, и аз се чувствам отхвърлен. С право ли? Не знам дали съм прав да се чувствам така, но засъжаление съм сам, ненужен на никого, без хора, които да са моя упора в момент на слабост. Но ако те са щастливи, ще се радвам и аз задено с тях, без да показвам слабостта, която изпитвам в момента. Нека са усмихнати и доволни както са. Защото стана ли причина за тяхното отчуждение, състоянието ми не ще се подобри, ами напротив, ще се влоши.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: