Непокоримата сълба

StairwayToHeaven-D-4d

…Стълбата бе обсипана с цветя, но бодливи. Изкачвайки се, човек можеше да разбере колко е трудно да постигне мечтите си и колко болка трябва да понесе, за да достигне желаната цел. В края на стълбата всеки виждаше различни неща. Хората се виждаха като шампиони, като милионери, като преуспели личнисти. Стълбата обаче изкушаваше тези със слаба воля да се въенат. Всяко изминато стъпало мигновено се превръщаше в мека възглавничка, по която да могат безболезнено да слязат. Така тази стълба никога не бе имала своя „победител”. Някои хора се отказваха точно на последното стъпало, изнемощели и с разкървавени ръце и нозе.

Един ден дошъл непознат в селото, откъдето водела началото си стълбата. Той казал, че ще успее да я изкачи, и обещал да го направи за сто дни. Чужденецът си стоял у дома и разсъждавал как да се изкачи без болка и разбрал, че тактиката, която трябва да използва, през цялото време е била пред него. Н третия ден той поел по стълбата без да взима нищо със себе си. За изненада на хората, всеки ден странникът се завръщал без нито една драскотина и с цял букет рози, който подарявал на някоя жена в селото. На стотния ден амбициозният младеж се върнал с последния букето от рози, но този път те не били червени, а бели. Той го подарил на най-хубавата девойка в селото. Разказал й как е докосвал всяка една роза по пътя си, а тя е скривала своите бодли, позволявайки му да я вземе.

Така той доказал, как с доброта и любов може да постигнеш мечтите си, колкото и недостижими да изглеждат те.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: